Велика Сряда е!Третия ден от Страстната седмица е посветен на

 Велика Сряда е!

Третия ден от Страстната седмица е отдаден на непоколебим пост, в който църквата напомня за измяната на Юда и приканва към смирение. В този ден Църквата си спомня за дамата, „ която беше грешница “ (блудница), пристигнала с алабастров съд, цялостен с драгоценно миро. Сълзите ѝ се смесили с мирото, а покаянието ѝ — с любовта. С тях тя помазала нозете на Иисус и ги избърсала с косите си (Лука 7:36–50, Матей 26:6–13, Марк 14:3–9, Йоан 12:1–8). Това събитие се пояснява в богословската традиция като тайнствено помазване за заравяне — авансово удостоверение за гибелта и погребението на Спасителя.

Жената, в своето надълбоко смирение, се явява облик на всяка душа, която се връща към Бога не със слова, а със сълзи и дело. Христос приема освен нейното миро, само че и нейното съкрушено сърце — нещото, което по думите на Псалмопевеца „ Бог не ще презре “ (Пс. 50:19).

И в този ден, в тайната на дома на Симон Прокажения, се сблъскват две действителности: покаянието на грешницата и измяната на Юда, който упреква Христос, че мирото можело да се продаде и парите да се дадат на бедните. Но думите на Господа са невероятни:

" Защо смущавате дамата? Тя извърши положително дело за Мене: тъй като сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме подготви за заравяне. Истина ви споделям: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се споделя за неин спомен и това, що тя извърши. "   (Мат. 26:10–13).

В православието Великата сряда се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.

На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Според Библията точно на третия ден от Страстната седмица се случва злокобният скрит план против Божия наследник Иисус Христос. Един от дванадесетте апостоли го предава, като уговаря с еврейските първенци от Синедриона заплащане от 30 сребърника. Уговорката е Юда Искариотски да целуне учителя си, показвайки на управляващите кого да заловят.

Съдбоносното библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания. Пророкува гибелта си на кръста и прави поразителното изказване, че един от тях ще Го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.

Учениците са обхванати от тъга, оскърбление и нерешителност. Един по един те питат: „ Да не съм аз, Господи? “ След като всички, като се изключи Юда, Му задават този въпрос, Исус им споделя, че това ще бъде оня, който натопи ръката си дружно с Него в блюдото. После взима къшей самун, потапя го в соса от месото и го подава на Юда като знак на специфична обич и другарство. След moBa Иисус споделя, че това, което ще се случи, е в прочут смисъл неизбежно, но то не лишава предателя от отговорност - за него щеше да бъде по-добре, в случай че в никакъв случай не се беше раждал. Юда умишлено избира да продаде Спасителя и по тази причина носи персонална отговорност.

След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите:  " Вземете, яжте, това е моето тяло! "  

После подвига чашата с алено вино и споделя:  " Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете. "  С тези слова се слага началото на ново духовно обучение, на нов светоглед. Установено е тайното свето причестяване.

Същата вечер Иисус дружно с учениците си отива на Елеонската планина, с цел да насочи от нея молитвите си към Отеца.

... Вече е след среднощ. Свещениците са се споразумели да платят на Юда 30 сребърника, с цел да им съобщи Иисус. Затова Юда предвожда огромно голям брой от хора на основните свещеници и фарисеите, които търсят Иисус. Заедно с тях е и отряд от въоръжени римски бойци със своя пълководец. 

Очевидно, когато Иисус го е отпратил от пасхалната вечеря, Юда е отишъл непосредствено при основните свещеници. Те са събрали своите стражи, както и отряд бойци. Юда може първо да ги е отвел в стаята, в която Исус и апостолите му са чествали Пасхата. Сега множеството, прекосило долината Кедрон, се е насочило към Гетсиманската градина. Освен оръжия хората носят светилници и факли и са решени да намерят Иисус. 

Юда води тълпата на Маслиновата планина и е убеден, че знае къде е Иисус. През последната седмица, до момента в който са пътували сред Витания и Йерусалим, Иисус и апостолите постоянно са спирали в Гетсиманската градина. Сега обаче е нощ и Иисус може би се крие в сенките на маслиновите дървета. Как тогава бойците, които може да не са го виждали преди, ще съумеят да го разпознаят? За да им помогне, Юда ще им даде знак. Той споделя: „ Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража. “

Като води множеството в градината, Юда вижда Иисус с апостолите му и отива право при него. Той споделя „ Здравей, учителю! “ и целува Иисус, който му отвръща: „ Приятелю, за какво си пристигнал? “  В отговор на личния си въпрос Иисус пита: „ Юда, с целувка ли предаваш Човешкия наследник? “.Той не споделя нищо повече на своя изменник! 

Иисус пристъпва напред в светлината на факлите и светилниците и пита: „ Кого търсите? “ Някой от тълпата дава отговор: „ Иисус Назарянина. “ Исус самоуверено декларира: „ Аз съм. “ Изненадани, мъжете падат на земята. 

Вместо да се възползва от обстановката и да побегне в мрака, Иисус отново пита кого търсят. Когато повтарят „ Иисус Назарянина “, той умерено дава отговор: „ Казах ви, че съм аз. Тогава в случай че търсите мене, оставете тези мъже да си вървят. “ Дори в този сериозен миг Иисус си напомня обещанието си, че няма да изгуби нито един от тях. Иисус е опазил правилните си апостоли и нито един не е загубен „ с изключение на сина на заличаването “ — Юда. Затова Иисус моли правилните му почитатели да бъдат пуснати да си вървят. 

Войниците се изправят и се насочват към Иисус и апостолите схващат какво се случва. Те питат: „ Господарю, да нападнем ли с меч? “ Преди Иисус да успее да отговори, Петър изважда единия от двата меча, с които разполагат. Той атакува Малх, един от робите на първосвещеника, и му отрязва дясното ухо. 

Иисус допира ухото на Малх и го излекува. Тогава дава значим урок, като заповядва на Петър: „ Върни меча си на мястото му, тъй като всички, които вадят меч, от меч ще загинат. “ Иисус е подготвен да бъде хванат, защото изяснява: „ Как обаче ще се извърши записаното в Писанието, че би трябвало да стане по този начин? “  После прибавя: „ Та белким няма да изпия чашата, която Бащата ми е дал? “ 

Иисус приема Божията воля за себе си, като даже е подготвен да почине. 

Тогава пита множеството: „ Нима сте пристигнали с мечове и тояги да ме хванете, като че ли съм бандит? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не дойдохте да ме заловите. Но всичко това става, с цел да се изпълнят пророческите трудове. “ 

На същия ден в свещенната книга се загатва и казусът с една разкаяла се развратница. Като схванала в коя къща е Иисус Христос тя отишла, занесла драгоценно миро и го изляла върху него, след което почнала да го бърше с косите си. Присъстващите възнегодували, за какво мирото се излива на вятъра, а не се продаде и събраните пари да се раздадат на бедните. Христос помолил да не смущават дамата, тъй като тя го приготвя за заравяне. “Защото сиромасите постоянно имате при себе си, а Мене – не постоянно ” – споделил Иисус Христос.

Народните традиции на днешния ден са разнородни.

Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат огромни китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Забравете за чистенето, прането, шиенето и даже за готвенето. Ако някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.